Устав на Табладжията
Таблата е игра с традиции в България. Факт е, че първият съюз на таблоиграчи в България се основава преди близо 100 години. Неговата цел е била да унифицира правилата на играта, както и да организира структура която да развива и популяризира играта в страната. Днес таблата се играе по пейки и градинки, в пенсионерски клубове и кафета. Принципите на добронамереното заяждане и съперничество си остават непроменени и до днес.
Тук може да прочете първия ‘Устав на съюза на българските таблоиграчи’. Оставяме правописа непроменен, за по-голяма автентичност.
Глава I. Наименование и седалище.
Чл. 1.
Образува се “Съюз на Българскитъ таблоиграчи” със седалище София. Клонове: Разград (№1 на градовете и столица на Делиормана), Филибе (столица Румелийска), Кърджали (Трасъ оксиденталъ), Варна (Одесус), Плевне, “Аланка-Паланка-Кюстендил-Дупница”, Бургасъ, Русе, Петричъ, Видинъ, Ески-Загра, Хасково, Сливне, Ямбол и Враца (дето гарга не каца) и агентури във всички останали градове и села на царството.
Чл. 2.
Съюзътъ се основава за срокъ отъ 1001 години, следъ което основателите ще се произнесатъ, да продължи ли съществуването си, или да се разтури.
Глава II. Цели на Съюза.
Чл. 3.
Понеже всеки си е баш лудъ, Съюза си е поставилъ за задача да обедини разпръснатите сили на еснафа, да го накара да върви въ кракъ, за да може най-рационално да са използуват безпорните му и обширни познания въ тактиката, стратегията и финансите – въ разрешението на световната криза и безработица, и специално съ “гелята”, както и издигането “занаята” и благосъстоянието на члeновете му. Съюзътъ има още за целъ премахването на репарациите, запазването интересите на члeновете си, а особено тия на съдържателите на игралните заведения (Бог да ги поживи!) и много други хубави работи, които може да измисли само мозъкътъ на таблоиграча.
Глава III. Управление на Съюза.
Чл. 4.
Законодателната властъ е в ръцете на Съвета на професорите – по един отъ всяка околия, които се събиратъ всяка година на 3 февруарий въ “Лунаперкъ”, Куру Багларъ, а изпълнителната – въ ръцете на постоянното присъствие, а именно: Коста виришапката, Георги Гуглата, Сойтара, Налилъ Ходжа, Буку Може, Магардичъ Хампарцунъ – и ревизора на всички игри Стойчо Баба тариката.
Глава IV. Члeнове.
Чл. 5.
Членове на сдружението могатъ да бъдат постоянни жители на нашата планета, без разлика на народност, вяра, полъ и възрастъ, стига да са лапнали добре въдицата.
Чл. 6.
Не може да се приеме за член онзи, който не се е родилъ, а също и тоя, що е умрял, защото на първия не му знаемъ името, а втория доброволно се е записал по тевтера на Апостол Петра или Сатанаила.
Чл. 7.
Младите съмишленици и члeнове, първоначално трябва да играятъ въ крайните кафенета или домове, най-малко 5 години, следъ корто имъ се дава право да се явяватъ къмъ центровете.
Чл. 8.
Показалите успехи младежи, изпълнили Чл. 7, се произвеждатъ калфи, при особенъ церемониялъ отъ професора и 2 майстори, връчва имъ се допломъ.
Чл. 9.
Игралиятъ 20 години табла и то най-малко по 2 пъти на денъ, добива майсторски дипломъ по същия церемониялъ.
Чл. 10.
Майсторъ, който най-малко 5 години е изучавалъ психологията на зарътъ, като и тая на победителя и победения и е проявилъ талантъ въ тая насока по препоръка от 10 майстори, се ръкополага от академията за професоръ въ околията.
Глава V. Общи положения и правила
Чл. 11.
Думата табла е произлезла отъ персийската “тавла”, което значи играло.
Чл. 12.
Играе се в 15 бели и 15 черни пулове и две зарчета.
Чл. 13.
Играятъ се следните игри: обикновенна табла, гюлъ, бааръ, тапа, османие и др. Не може да се счита интелигентенъ оня български гражданинъ, който не може да играе поне една отъ тия игри.
Чл. 14.
Табла играе и който знае и който не знае.
Чл. 15.
За табладжията поета казва:
“Сабахъ еркенъ калканъ киши”
“Раки шараби иченъ киши”
“Гюзеллери севенъ киши”
“Таблай гюзелъ ойнаянъ киши”
“Бютюнъ гюнъ разгеле гиндеръ иши”
“Сабахъ еркенъ калканъ киши”
“Раки шараби иченъ киши”
“Гюзеллери севенъ киши”
“Таблай гюзелъ ойнаянъ киши”
“Бютюнъ гюнъ разгеле гиндеръ иши”
Свободенъ преводъ:
Сутрин рано който става
И с’ракия вино се залавя,
Хубавици да обича,
Табла играй не отрича
Изъ крачулите му протича…
Чл. 16.
Играчътъ е длъжен да играе само съ играчи отъ еднаква степенъ – еднаква величина.
Чл. 17.
Има мнозина играчи, които мислятъ че ги знаят, а… хаберъ си няматъ. Сигурно някой ги е излъгал. Никой не бива да взема интифа освенъ отъ професора.
Чл. 18.
Aко единъ добъръ играчъ, по нямане на равенъ нему, седне да играе съ по слабъ играчъ, да знае че добриятъ играчъ ше падне (съ 75% вероятност.)
Чл. 19.
Играчътъ, когато играе, а особено когато прави марсъ за нищо на света не трябва да напуща играта, даже да му съобщатъ, че тъща му умира.
Чл. 20.
Добрия играчъ търпи студъ, гладъ, дъждъ, а особено кога прави марсове.
Чл. 21.
Когато играча хвърля “геле”, не бива да се дразни и да се закача, понеже може да последва “юмрукъ”, а понякога и табла по главата…
Чл. 22.
Сеирджийте, кюпюците, не бива да се обаждатъ или подсказватъ, “Дешарданъ каръжанъ даякъ йоръ”.
Чл. 23.
Играта се играе до края освенъ когато двама професори се произнесатъ, че съ излишни усилията на останалия назадъ, да “спаси” марса, или да вземе играта. При все това, играта може да продължи до край, ако губещия е отъ село…
Чл. 24.
Таблата има 6 врати (капии). Първата вътрешна ъглова врата се казва “Царска врата”, вънкашната ъглова врата се казва “райска”, петата се казва “кюмюржи капусу”, а шестата “кенефъ капусу”.
Чл. 25.
Вратите се взиматъ по редъ. Когато играча успее да вземе царската и райската врати, играта се счита една трета осигурена.
Чл. 26.
Играча не бива да греши, да лъже и да краде пулове, защото играта е благородна.
Заб. Това се позволява само на тарикатъ, кога играе съ балама, който не види.
Заб. Това се позволява само на тарикатъ, кога играе съ балама, който не види.
Чл. 27.
Падналиятъ играчъ се нервира и му идва температура. Но това не бива да продължава повече отъ 5 до 17 минути следъ играта.
Чл. 28.
Двамата състезатели могатъ безнаказано да се закачатъ, но вънкашни не бива да се мешатъ, за да не си го отнесътъ те…
Чл. 29.
Победителътъ има право да испие едно кафе съ кефъ и да подхвърли нещо по адрес на чираците.
Чл. 30.
Победниятъ има право да се оплаква отъ “лош заръ” 12 минути.
Чл. 31.
Падналиятъ плаща кафето и таксата при утешителната мисъль “кой ги не хваща той не плаща” и бързо заминава. На другия день въ същото време пакъ иде да иска чивията, но много пъти му влиза още една.
Чл. 32.
Падналиятъ не бива веднага следъ играта да отива въ къщи, ако не е застраховал живота на жена му и децата му.
Чл. 33.
Жената на играча като види мъжа си сърдитъ, навъсенъ, намръщенъ, трябва да се сети, че е бил битъ на “табла”, та да не го дразни, а да му прави “джилве”.
Чл. 34.
При споръ въ играта за каквото и да е, се викатъ вещи лица отъ майстори – професори и тяхното решение е законъ.
Чл. 35.
Кога се хвърля зарчето не трябва отстрани да се обаждатъ понеже “Зарънъ кулаглъ варъ”. Зарътъ има уши.
Чл. 36.
Въ голямъ зоръ при хвърляне серии геле, може да се чете 10-и псаломъ. Ако това не помага, иска се отъ съдържателя “саръ сабуръ” или валериянови капки.
Чл. 37.
Ако единъ играчъ направи три игри подъ ред, а втория – няма нищо, то въ такъвъ случай втория играчъ има право да сече зарътъ на първия.
Чл. 38.
Ако първия спечели първата партида, а втория не направи нищо, то се прави магия, – обръща се “таблата”.
Чл. 39.
Ако и следъ магията не направи нищо, на втория играчъ се препасва престилка – емблема на девственостъ. Най-голямъ е ефекта когато старъ майсторъ излезе “Вакарелска девойка”.
Чл. 40.
Добрия играчъ никога не казва за резултата отъ играта на жена си и никога не се отчайва, дори и когато противника му направи два марса по редъ.
Чл. 41.
Старъ играчъ като хвърли отъ начало на играта 3 пъти подъ редъ “дюбешъ”, – дава “едно” на срещния.
Чл. 42.
Съ битъ играчъ не играй защото ще паднешъ, а и да не паднешъ, бития насита няма.
Чл. 43.
Зарчетата не се псуватъ и ругаятъ.
Чл. 44.
Зарчетата трябва да ги веселишъ, да имъ пеешъ, да ги хвалишъ; да им обещаваш бомбони.
Чл. 45.
Първо намисли какво ти трябва и тогава хвърляй зарчетата.
Чл. 46.
Играй спокойно и безъ страхъ. Не се нервирай като бай Харалампи, защото скоро ще остареешъ. Пъкъ и зарътъ зе заинатява.
Чл. 47.
Бития пулъ се дава въ ръцете (Знай, че това е рицарско, благородно, а хвърлянето безцеремоннона бития заръ е хамалско, селско).
Чл. 48.
Съ зарчето не се подигравай. “Зарлънъ, майтапъ ойнама”.
Чл. 49.
Следъ като победишъ, тогава приказвай: “Последният се смее най-добре”, казва поговорката.
Чл. 50.
“Сонъ харманъ дервишлеринъ дъръ”, последния харманъ е за дервишите (михамед. калугери).
Чл. 51.
Много харно не е на добро, защото и зарътъ се уморява. “Заръ юрлуръ”.
Чл. 52.
При взимането на пуловете, дойде ли единъ чифтъ, моли се за другъ.
Чл. 53.
Не е позволено чужди ръце да бъркатъ въ таблата.
Чл. 54.
Добрия играчъ хвърля какъвто заръ иска. Той хипнотизира зарчетата и те го слушатъ.
Чл. 55.
Добриятъ играчъ чужди съвети не приема. Той казва: Отъ зелена тиква семе не искамъ.
Чл. 56.
Когато отслабне зарътъ, позволява се на играча да му духа (за магия).
Чл. 57.
Първата игра е на слабия. (Това разбира се за утешение).
Чл. 58.
Сеирджийте (кюпюците) са въ услуга на играчите. Ако падне зарче, или пулъ, сеирджията го подава и то въ ръцете.
Чл. 59.
Зарчетата трябва да падатъ вътре въ таблата. Ако няколко пъти въ играта искачатъ вънъ от неумелото или неспокойното хвърляне на играча, запитва се кафеджията, дали няма някое корито…
Чл. 60.
Добрия играчъ като види че губи играта признава “игра” или “марсъ” на насрещния, като му казва: подарявамъ ти го – чираамъ олъ” – “Бенденъ гитсинъ”.
Чл. 61.
Зарчетата се държатъ въ шепата свободно, да щракатъ; Зарчетата искатъ свобода.
Чл. 62.
Спечеленото кафе се изпива веднага. Ако остане за другия денъ, задължението на бития не е валидно. “Комарджинътъ борджу олмасъ” (отъ отоманското правосъдие).
Чл. 63.
Добрия играчъ никога не бие докато не вземе две три врати. Играта е като войната: както войника първо се окопава и после се сражава, така и играча заема врати и после се сражава.
Чл. 64.
При “гюлъ – бааръ” не трябва да правишъ “офанзива” преди да си заелъ достатъчно врати.
Чл. 65.
Когато имашъ да бягашъ, да биешъ и да взимашъ врати, предпочита се бягането на последните пулове, защото “Беганова майка не плаче”.
Чл. 66.
При тапата можешъ да настъпвашъ енергично, ама умната и кога затиснешъ не пускай до край.
Чл. 67.
При тапата бягай последните пулове защото са белялии.
Чл. 68.
Първо си приготви за ядене у дома, па после ела да играешъ.
Чл. 69.
Работата си не оставяй следъ играта, защото краятъ и не се знае кога ще е.
Чл. 70.
Ако си съ намерение да играешъ, не взимай жена или деца въ кафенето.
Чл. 71.
Уплашищъ ли се отъ срещния играчъ, знай че ще паднеш.
Чл. 72.
Падналиятъ може да се утешава съ падналите отъ царски тронъ даре и монарси, ако последните са паднали отъ такова високо стъпало и пак са се примирили, какво остава на тебе, играчо, когато ти пакъ имашъ шанса да се реваншираш, ако не тая година до година.
Чл. 73.
Който не иска да пада, това може да постигне като не играе.
Чл. 74.
Сеирджията трябва да седи от лявата страна на играча; едно да не пречи на работата му съ дясната ръка и друго – евентуално да не получи някоя терсене плесница.
Чл. 75.
Не давай на първа игра “марсъ”, защото противника му се услажда и настървява, та сака се марсове да ти бута.
Чл. 76.
Играе се съ едната, а не съ евте ръца.
Чл. 77.
Зарчетата се хвърлятъ съ дясната ръка, а само за магия съ лявата (за солаци чети обратното).
Чл. 78.
Играта е война. Като въ война или убивай или ще те убиятъ, така и въ играта, бий или ще те биятъ, прошка няма, защото табладжията и магаре само отъ бой разбиратъ.
Чл. 79.
Когато проличи, че играча губи играта, му се казва: “Предай се Хаджи Димитре, пашата ще ти прости”, или “самопризнанието намалява наказанието”.
Чл. 80.
Когато единия играчъ е взелъ вече всички пулове, а втория не е услялъ да заеме капия, то такъвъ марсъ се казва “ешекъ-марсъ”.
Чл. 81.
На Заварените от настоящия уставъ майстори, дипломите се зачитатъ макаръ и придобити по какъвто и да е начинъ.
Чл. 82.
Хванатия пулъ трябва да се играе. “Туттунъ пулуиа мерамъ аннаттъръ” (на хванатия заръ кажи си намеренията!).
Чл. 83.
Изиграното не се връща.
Чл. 84.
Нека се знае че на уменъ човекъ, уменъ заръ идва.
Чл. 85.
На мястото на бития не сядай.
Чл. 86.
Бития мълчи, а победителя приказва.
Чл. 87.
Чиновникътъ не бива да играе презъ работно време, ако не сака да му режътъ квитанцията.
Чл. 88.
Еснафа играе само празникъ.
Чл. 89.
Интелигентни дами могатъ да играятъ, но трябва да знаятъ, че вечерята ще има “хъръмъръ” поради загоряли тенджери.
Чл. 90.
Хубаво се играе край река подъ себела сянка, на рогозка, да има грамофонъ, а “чучулиги да проготовляватъ ракъмезеси”.
Чл. 91.
Таблата се затваря отъ падналия.
Чл. 92.
Повече отъ четери пула не бий: “Много гости ти изядатъ хляба”.
Чл. 93.
Борсата се открива въ 9 часа, а праздникъ въ 10 часа.
Чл. 94.
Знай че “хепека” гледа отъ америка, се види “дюшешъ”.
Чл. 95.
Който не умее да играе, не му се дава табла.
Чл. 96.
Въ България има разни табладжий: зарзаватчий, симитчий, геврекчий, емишчий и др. амбулантни.
Чл. 97.
Кафеджията е длъжен при даване на табла, да предпочита големите майстори.
Чл. 98.
При голямъ зоръ играча има право да се чеши безъ да го сърби и да мърда отъ стола си, безъ да го кара някой.
Чл. 99.
Дипломите и нуждното количество устави се изписватъ отъ Бай Коста Виришапката. Дипломите ще струватъ по едно лефе, а уставите по 2 кинти на едро.
Чл. 100.
Съ три чифта могатъ да се взематъ шестъ капии подредъ, начиная отъ кенефкапусу. Тази задача, макаръ и калфенска, мнозина майстори не са я разрешили. На такивато дипломите се отнематъ.
Също трябва да знаятъ да хванатъ 6 капии подредъ на друго място съ 3 мятания на зара.
Също трябва да знаятъ да хванатъ 6 капии подредъ на друго място съ 3 мятания на зара.
Утвърденъ на 30 февруарий без №
Председателъ: Коста Виришапката
Секретаръ: Георги Гуглата
Ревизоръ на всички игри: Стойчо Баба Тариката